автор: Gerlan

Актьорите напуснаха сцената бавно,
гузната тишина озверя от очакване.
С екзистенциална непреднамереност,
завесата прегърна отчаяно публиката.
Без гладиатори, Кого ще радва Арената?
Спектакълът свърши! Всеки по къщите!
Всеки сам да си сваля, както може грима.
Театъра си е същият, знаем го там, срещу
"Radison" някога беше хотел "София"!
Актьорите сприхави, публиката все същата...
Само дето, кафето на "Славянска Беседа",
опустя. Спектакълът свърши! Крещят, вече
отиваме в отпуска. Този от коня ги гледа!
С гръб към хотела, маските тържествуват,
вдигат се тостове, бавно пропити от времето
на глътки. Поредният май просто Ви загорча,
навярно е от виното, старо е, като сценария.
Без публика, без овации, даже без грамота.
Спектакълът свърши! За закуска сервираха
пъпеши, а публиката си продаваше къщите-
вместо Родината, за да нахрани свойте деца!
Кадър достоен за размисъл, затворен някъде
в папка на раздела "Човещина". Ръкопляскайте,
клакьори, какво чакате-всичко е хляб и зрелища.
Вчера, видях една сцена-Гълъб и котка, ядяха от
една паднала на земята баница. Имаше и за двамата,
гледах ги, всеки си мислеше за свойте неща, котката
дори не гледаше гълъбът! И той не показваше страх.
Стигаше им да се нахранят. И животните помъдряха,
видях го наистина! Гълъбът беше сив, а котката плаха!

03.09.04г.