автор: Layla

Пусни ме,
да се гоня със светулките,
да падам във реката,
полудялата,
а после да те пръскам
и с качулката,
изплезено
да ти се скривам цялата.

Не се сърди,
по детски е усмивката,
останала на устните ми
малки,
и там,
до сладоледените точици,
се размотава дръжка на близалка.

И,
остави ме още на пързалката,
ще се прибирам с вятъра
след съмнало,
и не подвиквай закачливо
- Малката,
изстина млякото,
не стой навън до стъмнало!