автор: nega03

Тази нощ сънувах приятел.
Всъщност той беше ...


Тази нощ сънувах приятел.
Всъщност той беше приятел
на моя дългогодишен другар,
който в последствие превърна се
в мой смъртен враг.
Случайно го срещнах,
най-неочаквано - в един асансьор.
Може би заради обидата
и кървящия спомен
от тежкото минало,
аз не пожелах да го видя.
Но той заговори ме.
Аз не исках да слушам,
бях предубедена,
че той е насъскан
от същият този мой "Бивш".
Но той настояваше,
искаше да говорим...
Макар с неохота, аз съгласих се.
Направихме си разходка,
толкова странна - с един асансьор.
Пътувахме нагоре,
после надолу.
Той нещо говореше,
но като че ли някъде отдалеч.
Аз стена бях издигнала
между мене и него.
Но в миг осъзнах се
и най-накрая го чух.
Той знаеше всичко
за нашта история -
с неговия приятел
и със същия мой "Бивш".
Разчуло се беше -
неприятна история...
Познайници бяхме на всички -
и двамата. Но странно?
Въпреки моето бягство,
никой не съдеше мен.
Звярът бе се развихрил
и нямаше капка съмнение,
че не той е оневинен.
Беше станало късно.
И вече накрая на нашта разходка,
аз се отпуснах
и ръка му подадох.
Разплаках се, а той ме прегърна.
и тихо ми каза:
"Не бой се! Кураж!"
Беше толкова топло.
Но за жалост - всичко бе сън.
Събудих се, а не исках да свършва
този миг тъй кратък и мил.
Отново разплаках се, защото
скъпите мои приятели
вече ще ме посещават само в съня.