| Когато ми липсваш, стой далече от мене.
Онзи гларусов писък край море до колене
ми напомня единствено, че не мога да плувам -
затова го измислям, затова се преструвам... Затова съм момичето с малки бръчки по челото,
с побелелите кичури, с изтънелите вени,
с недописани стихове, с позабравени песни
и, изглежда, орисано да живее във есени;
да окапва животът му върху белите страници,
да приспиват в леглото му необичащи странници,
да кълват от очите му прегладнелите гарвани,
та дано да не види как светът се разпада...
Затова стой далече и по дявола липсата!
Тя така е обречена - превърни я в измислица!
Под носа й затръшвай всички двери към себе си.
И светът ще се свърши. И дано е завинаги.
Публикувано от hixxtam на 26.07.2005 @ 21:43:28
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.81 Оценки: 11
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Сега, когато..." | Вход | 8 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сега, когато... от joanna_vas (joanna_v@all.bg) на 26.07.2005 @ 22:08:13 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрав и от мен - силен изказ Светленце...
"Когато ми липсваш, стой далече от мене."
Много силно и дълбоко ...
|
]
Re: Сега, когато... от yd на 26.07.2005 @ 22:20:08 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | ще можеш да плуваш,
но не се престаравай:)
ти казваш даже сега:
"стой далече от мене!"
ти упрекваш за гларусов писък
и за море до колене,
но се вайкаш, че не можеш да плуваш
дори се преструваш
ще можеш!
съвсем скоро.
Защото си момичето с тънички бръчки
(от скрити усмивки)
с побелели кичури, с изтънелите вени,
с недописани все още стихове,
с позабравени песни (от старите)
с незапомнени нови
и орисана да живее във
"весели есенни кестени блеснали"
със живот върху белите страници,
върху екрана на компито
и едва ли приспана в леглото,
жалко,
но това е добре, че не виждаш как светът се разпада...
Ти така си обречена -
да не свършва светът - не и без тебе.
И дано е така,
и завинаги.
|
Re: Сега, когато... от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 27.07.2005 @ 08:18:06 (Профил | Изпрати бележка) | Ще се науча да плувам, когато спра да си търся сламчици за спасяване :) Или ще се удавя, каквото толкова :)))
Най-сигурно от всичко е, че светът няма да се свърши :) |
]
Re: Сега, когато... от yd на 28.07.2005 @ 20:26:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Радвам се за тебе и за стихотворенето ти, и за коментарите:)
... и затова, че споделяме мисли и чувства,
благодаря! |
]
Re: Сега, когато... от angar на 26.07.2005 @ 22:53:16 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Страшно стихотворение! Страшно хубаво, страшно мелодично, страшно изповедно, страшно изстрадано, безкрайно съвършено, страшно истинско! Безсмъртно е! |
]
]
]
Re: Сега, когато... от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 27.07.2005 @ 08:21:41 (Профил | Изпрати бележка) | Малко силни ми идват тези думи, но и аз се поизсилих малко :) Със съвършеното и безсмъртното пък хич не съм съгласна. Дай да си го наречем просто едно листче от черновите на живота ми :) |
]
Re: Сега, когато... от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 27.07.2005 @ 08:23:02 (Профил | Изпрати бележка) | Привет! Знаех си, че правиш разликата :) Ще й тръшна аз една на нея под носа :))) |
]
Re: Сега, когато... от vesi_lina на 27.07.2005 @ 09:35:54 (Профил | Изпрати бележка) | Велоколепно!Силно! Истинско! ....Докосна ме..
Поздрав от едно истрадало липсата..побеляло кичурче! Възхит! |
Re: Сега, когато... от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 27.07.2005 @ 12:25:12 (Профил | Изпрати бележка) | Липсите пораждат търсения, а това не е толкова лошо :)
Поздрави на бялото кичурче :) |
]
Re: Сега, когато... от DarK_LaDy на 29.07.2005 @ 15:33:58 (Профил | Изпрати бележка) | много красиво,
много тъжно,
много истинско....поздравления, стихотворението е невероятно... |
Re: Сега, когато... от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.08.2005 @ 08:44:21 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Тъмна Лейди! И аз харесвам тъмната окраска :) |
] | |