автор: moeto

мила Амели,
пак ми се скапа нетът и сега не зная дали съм ти изпратил писмото,
ужас започвам да ти го пиша отначало.
Да ти се оплача, тия дни ни спряха топлата вода за годишна профилактика чак до трети август. Пък изневиделица излязоха едни вселенски жеги и няма начин, трябва да се къпе човек. Както и да е, три пъти вече го правя със студена вода сутрин, но това не е нищо друго, освен да си калявам нервите. Повярвай ми, това упражнение ми отнема страшно много време. Първо, докато психически се настроя да вляза под душа минават сумати мигове, които никой не може да ми ги компенсира, нито с лихвите, нито с целувките. Второ, колко кубици вода изтичат нахалост, бедна ти е фантазията. Да, мъчителна работа е това къпането в жегите, добре е, че не съм малко дете, но това е все още под съмнение. Ако не съм се успал сутрин е чудо, имам време- иначе беля. Днес станах обаче придвидливо по-рано, стоплих си два чайника с вода, излях ги в един червен леген и имах петнайсет минутки вповече за туй-онуй и тра-ла-ла. Ужас ти казвам, не с тия жеги страшно ме мързи, за капак на всичко родителите ми заминаха на почивка във Велинград и трябва да ходя всеки ден да поливам на майка цветята. Май забравих да ти кажа, че живея отделно, пък и аз имам цветя. Та пада едно тичане от апартамент на апартамент, от цветя на цветя, от работа на работа. Само да не си помислиш, че се оплаквам? Неволята и нещастието ми се компенсират с няколкото твои реда, невинните флиртове в кю-то и само си викам "поне да не беше толкова топло, че мозъкът ми ще се разтопи от цялото напрежение".
Ти сигурно сега ядеш тортичка с моркови, залъгваш се със смешни романи и ти е направо безгрижно. Какъв живот? Поглеждам го от смешната му страна. Забравих, че ти пиша писмо и ти отговарям. Попита ме как съм- ето така. От време на време си мисля за теб, ама само да не се поласкаеш от този факт? Нали разбираш, колкото да тече флиртът, пък и ти ми обеща вече, че ще се омъжиш за мен, ама друг път. Май се отнесох окончателно.
Пиши ми.


moeto