автор: Janie

Вали...
И теб те няма!
Сама съм...
А тъй ме боли...
Небето забулено в сиво
Над земята се сипе в тихи сълзи.
Не виждам!
Очите ми, отдавна изгорели
От взиране в слънцето, болят.
Не чувам!
Отдавна оглушах
От виковете вътре в мен.
И само тихата надежда,
Че утре някога ще дойде ме крепи.
Дали ще мога да те разпозная,
Когато в дъжда до мен се спреш?
През болката ще мога ли да те приема?
Сърцето ми в лудия му бяг
Ще можеш ли да спреш?
Ела през бурите,
Не питай за посока!
Открий ме в личната ми тъмнина!
И щом душата ми веднъж намериш
Вземи я без да чакаш за зелена светлина!
Вали...
Небето забулено в сиво
Над земята се сипе в тихи сълзи...