автор: Izabella

Само ти
Издълбаваш тръпчинките
във очите ми,
за да не спират никога да
да се смеят.
И когато играеш
със мене на криеница,
се предаваш
по-бързо, за да те намеря.

А когато ожуля нейде коляното
го превързваш със билки лечебни.
И измисляш набързо вълшебства и замъци
не приказни, а онези-в сърцето ти.

И ръцете ми с устни топлиш
когато измръзнат,
и мечтите ми хараниш
със бури зелени.

Само ти
не поиска парченце от мене,
а ми предложи щедро-себе си.