автор: PETteXXXXXa

На бяло вино и бекон,
на свещи, и горещо реге,
поканих все питащо "Защо",
и знаещо "Понеже".

По чаша, две... по три,
дойдоха ранните зори,
мълчах и слушах,
слушах и мълчах.

"Защо" - "Понеже"атакува,
с въпроси остри кат трион,
"Понеже" от въпросите надува
балон подир балон.

Мълчах!
Та аз бях никой,
едва ли бих задал дори едно,
но смислено "защо".

Дали "понеже" виното
душа лекува,
или гълчавата ме упои,
но съм задремал,
някакси безгрижно,
спя с отворени очи.
Спя,
не гледам отговори,
нито пък въпроси.
Задрямал там,
всред битката
на хиляди въпроси,
обсаждащи и хапещи дори.
И отговори - бранещи се,
понякога и боси.
Аз в унес бях,
а виждах две очи.
Сърцeто бие,
бавно, уморено.
Навън припяват
първите петли,
а аз не мога
съня си да откъсна
от тъжните Ти две очи.