автор: filantrop

Ако можеше да бьде друго....
бих повярвала вьв теб отново,
и не ...заради себе си,
и не ...заради теб,
и не заради времето,
наситено сьс спомени,
и не заради моите желания,
за твоите,
а заради следващите поколения...
заради тях...
Ако можеше да бьде друго...
бих прескочила последното стьпало,
бих полетяла с вятьра,заслушана
вьв шепота на бьрзащите истини,
и бих се вьрнала сьс тях и...
не заради теб и мен,
а заради следващите поколения...
заради тях....
Ако можеше да бьде друго...
бих преместила пространството
вьв най-доброто време,и...
не заради теб или заради мене...
за тях...за следващите поколения...
Ако можеше да бьде друго...
бих слязла на земята
и полета оставила за идващите хора,
и в най-прекрасния от световете
бих претворила следващия ден,
и бих се потопила вьв безкрая...
едва тогава...
Ако можеше да бьде друго...
дали не бих избягала изплашена
от красотата на деня,
несьвместим сьс моето участие?
Дали не бих простенала за
липсата на място сред
следващите поколения?
Дали не бих изплакала последната сьлза
и то за себе си?
Дали не бих желала да остана?
Кой знае...
дали изобщо можеше
да бьде друго?...