автор: estir

Телцето ти е шепа топъл восък,
притискам те, душата ми пресъхва
...от обич, мисълта ми се задъхва
и си задавам хиляди въпроси
Любима, тишината слага броня
тичинки светлина от мъх и кожа
докосват те по челото велможо
и всички ветрове ти впрягат коня
на който възмъжал ще полудееш
Мъглите ще те гълтат и изплюват
жени ще те прегръщат и целуват
и може би щастлив ще остарееш
И восъкът на топлата ти кожа,
ще се завърне в спомена ни сгушен
ще се усмихнеш мил и непослушен......
възможно е, напълно е възможно.....

Телцето ти е шепа топъл восък,
извая го надеждата щастлива
дъха ти е дарен от самодива ....
душата ти е пита медоносна ...
и сладоста и ме поддържа жива