Събрах ги във продран чувал.
(Какво като са приказни?)
За никого не ми е жал
и няма да ми липсва.
Вълкът - разжалван грозен пес.
Ловецът - въздух под налягане.
А онзи, принцът със финес
безпринципно си ляга
във други приказки. Напук
за друг ще пея вече.
Язък за сгазения лук
и балните ми вечери.
Иван Глупакът ми е мил.
От зор и той прописал.
Не знам къде с коя е бил,
но явно му е писнало.
Сега е дерайлирал влак.
Иван ли? Глас в пустиня.
Не иска да умре глупак...
Нали ми е роднина...
И със Кашчей май се сродих
и беше сериозно.
След всеки нескопосан стих
ми ставаше по-грозно.
И оня разказвач надут
- с прозрения и прочие...
Накрая го направих луд.
(Не е било нарочно.)
За змея малко ме е яд.
Поне не се преструваше.
Играхме си на шах и мат.
И после се сбогувахме.
Пинокио - това дърво
без нерви ме остави.
Все питаше: Защо, защо
Неправилно го правиш.
Оловният войник! Пък той
Ми ампутира чувствата.
И после чак нададе вой,
че е ранил изкуството.
Джуджетата не преброих.
Оставих ги във сянка.
Не мога да броя над три -
нали не съм Снежанка.
И още много нещица не съм -
сега се сещам...
Обява: Търся таласъм
за кратки срещи.