автор: fadul

Всеки ден пред разстрела на своите мисли
аз целта съм щастлива, която остава
невредима, макар и с присъда подписана,
още топла, залутана в своето тяло.

"Огън- бий!"- пак припламват дулата на пушките
и оловните стършели писват към мене.
"Огън- бий!"- но навярно друг огън е нужният,
а пък може би пушките грешно се целят?!

Коригирайте мерника, мили приятели!
Ще ви дам за награда каквото поискате,
ала май ви е страх да поглеждате рани!
И каква е тогава вашата мисия?

Ето тук е гръдта ми - убирайте спусъка!
По-спокойно, а дъх след това ще поемате.
Заредете, щом трябва, залегнете, щом нужно е.

А пък аз ще живея, когато уцелите.