Не сипвай сол в раната,
по-добре забрави я.
Тъкмо малко зарастнала
и отново отваряш я.
Толкова ли ти харесва болката?
Толкова ли обичаш да страдаш?
Какво ще постинеш с емоция?
Това е само признак на слабост.
Затвори тази трудна страница!
Вкарай живота си в релси!
Заключи я с катанеца
и забрави я вовеки!
Не обръщай поглед назад!
Там има само болка от спомена.
Трябва да гледаш напред,
за да оцелееш във времето.
Много си вироглав, знаеш ли?
Какво всъщност искаш?
Хленчиш, че те боли,
а сам нараняваш душата си.
Вързал си саморъчно крилете си,
а искаш да полетиш във небето.
Не направиш ли нещо за себе си
и Господ няма да те погледне.