автор: aureliano

Вените ми ме мразят
ноща наближи ли
Просто се гърчат
Предусещайки бодежа на залеза
Избухващ неистово дълбоко в червата ми
Стенокардия на мислите
Тахикардия на чувствата
Лепра на разума
Очите ми слепи са- виждам в акорди
Ушите ми неми са- чувам в образи странни
Устата ми глуха е- не усещам вкуса ти
Мразят ме вените, аз ги обичам
Затова, че разнасят кръвта ми- предозирана с желе
от твоите очни канали, из цялото тяло.
Изстинало, гнило, зловонно и вяло
Сенки странни вият унило
Над главата ми някой пише в черни тетрадки
В себе си безпощадно се превръщам
Чужди мисли
Чужди образи
Повръщам.
От погнуса ядно се отвръщам
Видението на твоя лик прегръщам
И постигам:
Нищожността на плътта ми
Голотата на смъртта ми