автор: sincerityg

В тъмното се чуха само нейните стъпки.
Шумно затвори врата, така че да я чуят всички съседи. Вече си беше вкъщи. Свлече се разплакана на земята.
Казваше се Ди. Беше на 25 години, висока, с дълга черна коса, пъстри очи и малки устни. Красива като всички на тази възраст. И суетна. Даже прекалено на моменти. Като повечето млади и модерни хора. Но освен от външния си вид, Ди се интересуваше от безброй други неща - музика, театър, кино, танци...музиканти, актьори, танцьори...Обожаваше секса, но не заради удоволствието, което носи (тя знаеше как сама да си го достави), а заради близостта. Използваше го като средство срещу самотата.
Като дете, въпреки голямото си семейство, тя винаги се бе чувствала самотна. Имаше си и майка, и баща, които я водеха на лунапарк, купуваха й захарен памук, кукли, панделки и красиви дрешки, но никога не я бяха прегръщали. Често я удряха и обиждаха, те, собствените й родители, но никога не я прегръщаха, никога...
Имаше много приятели, които непрекъснато я канеха на игри и забавления. Но не и на разговори. А тя имаше нужда да говори. Трябваше да сподели пред някого голямата болка, изгаряща я отвътре.
Сега, когато е вече голяма, продължава да се чувства по същия начин. Родителите й живеят в друг град и й звънят по телефона само по празниците. Приятели няма, само куп познати, които я тъърсят само за услуги. Все още няма човек, близък, да я прегърне, да я изслуша.
Предишният ден тя напусна работа. Омръзна й да бъде третирана от някакъв малоумник, имащ по-голям шанс в живота и повече пари, за да се разпорежда с живота на двайсетина служители. Тя беше и по-умна, и по-способно от нето, но по-нещастна. Колко е несправедлив живота с Тези. Осигурява щастие на тъпанарите и непрекъснато поставя препятствия пред стойностните хора. Цели 25 години тя се бори да бъде обичана, разбирана, ценена от всички. Но вече й писна. Сили не й останаха. Само горчилка, сълзи и лоши спомени.
Изправи се. Изтри влажните си очи и се отправи към всекидневната. Отвори едно полупразно шише с водка и си отсипа част в любимата й кристална чаша, която бе откраднала от някакъв тузарски коктейл. Тогава й се стори забавно. Обичаше водката без лед... без разредител... чиста.
Излезе на терасата и седна на пейката, която неотдавна беше взела назаем (не беше крадла, просто й харесваше да си взима разни неща от разни места)от градинката в квартала. Имаше спомени от нея и върху нея. Точно там се чука с един мъж за първи път...а после този мъж изчезна...
Изпи на две глътки алкохола и реши да си вземе вана, пълна с пяна. Замисли се...единствено бялата, пухкава и мека пяна я бе прегръщала така както би искала да я прегръща Той.
Запознаха се преди година. Доста по-възрастен от нея, красив, ителегентен, богат, известен..но женен. Тя го обикна от пръв поглед, а той нея след първото чукане. Чрез сексът тя стигаше до сърцето му. Съзнаваше, че това е само заблуда. На него не му пукаше за Ди, защото имаше още много като нея. Тя знаеше това, но го обичаше. Обожаваше го. Веднъж я беше прегърнал и това го направи най-ценното нещо в жалкия й самотен живот.
Пусна крана с топла вода и хвърли във водата розово перлено топче, което мигом се разтвори и образува легло от облаци. Съблече се бавно и се потопи във горещата вана. Почувства се така както когато Той я целува...леко гъделичкане по цялото тяло...приятно усещане...сяхаш напрежението за миг се изпари през малкото прозорче на банята, гледащо към пустото поле.
От топлината и вече подействалия алкохол се почувства малко щастлива. Щеше да е по-хубаво, ако и Той беше тук! Но, уви...С коя ли беше? С жена си? Със сестра й? Със съдружничката...аптекарката...?
В съзнанието й изникна спомена от една нощ, в която Той се беше появил на вратата с букет червени рози, защото по-рано през деня тя му бе казала, че го напуска. Ди счете този нагов жест за признание в любов...и му прости...
Водата, пяната обгръщаха нежно тялото й...спомените, съзнанието й. Неусетно...с усмивка на уста, тя потопи главата си във водата. Като на филм, на забързан каданс, през мислите й преминаха спомени от детството...въртележките в лунапарка...смеха...веселието...родителите...приятелите...крясъците по време на игра...скандала с напускането й от работа...шамарите...вратата...розите...сексът върху онази пейка...пренебрежението му...болката от самотата...сълзите...
...отпусна цялото си тяло и потъна като розовото перлено топче, мигом превръщащо се в бяла приказка...усмихна се...струваше й, че лети...лека е... като пяната, която я прегръщаше... и сега се почувства истински щастлива..но този път, завинаги...