автор: mastilo

безсмъртно плътски съгреших до еретичност,
и "Ти ме доведе до края на изминалия ден
и устройваш обръщането и спасението на душата ми?"
и "Дай ми сега да заспя неосъдно и без мечтания."*
защото езикът ми бе Твой - пръст на слепец
(сух преди изповед и след причастие) -
тогава, с мекото, изпръхнало и грапавото,
с тъмното на повторена кожа, гладна и наплюнчена
разгръщах молитвеник от устни и плътни бедра,
разлистях тропар от косъмчета край ушите, тила и челото,
разтапях кръста до полумесец в пъпчето,
разпъвах зърната до утринно помилване,
разтварях червеното до бяла лепкавост
и свещите се палеха една от друга,
покапаха, олтара наводниха и преляха
до късното на слънцето, и не заплаках на брега,
в река от Истина заплувах на ръката Ти
натам -> бе плътно
и не се удавих, Ти го пожела -
сега се изморих и нека да поспя,
прости ми и не бързай с Другото,
защото пак ще съгреша и все така,
обичай ме -
до тихото,
последното причастие.


*Молитва 4. От св. Макарий Велики