автор: Sladkata_Rosi

Решила птичката гнездо да свие
и малки рожби там да приюти.
Сърцето и не спирало да бие,
огряно с топла нежност и мечти.

Събирала със човчицата сламки
и камъчета, и парченца кал.
И нямала умора - иска малки,
които да дари на този свят.

Гнезденцето красиво изградила
и в него снесла малки яйчица.
И топлила ги с обич и закрила -
очаква майка своите деца.

На слънцето лъчите им дарила
и къпела ги в лунна светлина.
А вятърът ги с песен тихо милвал,
разказвал за света и любовта.

А под гнездото мъничко детенце
играело си с весел, звънък смях.
Зарадвала се птичката. И с песен
го поздравила. И разсмя света.

Детенцето било немирно, малко
и не разбирало каква е песента.
В ръка държало камък. И замахнало.
Той полетял като безмилостна стрела.

Гнездото разрушило. Разпиляло
в прахта гореща счупени яйца.
А птичката в небето излетяла,
ранена, с мъртъв поглед. И сама.