Един мазен дебелак с боядисано черно лице ме нападна снощи и ми вика:
- Аз съм Големия Борко. Искам да ти причиня болка.
Аз, изненадан, го попитах:
- Защо така?- а онзи отговаря:
- Защото аз съм лошо момче!
Май момчето не беше много добре с главата. Аз извадих една верига с бодли в края и започнах яко да го "щавя" /дори не знам какво значи тази педало-лесбайска дума/. Очевадно, това не му хареса. Паднал на земята, дебелакът каза през сълзи:
- Борко само ишкаше шоколяд... Уааа...уаа!
Е, аз не издържах на неговия плач и се смилих над него. Премазах грозната му глава с евтините си маратонки. Продължих нощната си разходка към своя дом в Трънска маала. Докато преминавах през "Люлин", ме нападнаха някакви странни "типажи" /това май значи "типове"/. Двама пича, облечени в метални брони с шипове, на главите си носеха каски, които скриваха лицата им. Бяха скинхедъри. Познах ги, като им видях мургавите ръце. Носеха на гърдите си черен пречупен кръст, без да знаеха какво символизираше той. Имаше и един дебелак с каскет и панталони с тиранти. Той бълваше огън. Нищо странно не виждам. А вие? Имаше и един огромен африканец в групичката им. Той беше с канибалска маска и дивашки дрехи. Аз, като любезен господин, ги попитах какво става.
- Какво става?
- Идваме да те бием, щот ти вчера не ни даде дъвка, като те помолихме - рече дебелакът.
Какво да ви кажа... Тия ги направих на парчета. Прибрах се у дома.
Аре, лека нощ!