автор: agresive

Една вълна без път,
без бряг да се разбие,
мълчи в очите ми и чака да умре.
Сънувам се убита от безсилие -
вълната трябва да живее във море!
А се огъвам -
вятъра обрули ми клонаците.
Мечтите ми умряха...
Само спя.
Представям си претъпкани пристанища
Преди да се събудя от съня.
А съм пустиня вкоренена във оазиси -
под мен вода,
но няма я навън.
Изгубвам се във собствените пясъци
и се надявам всичко да е сън.
А то е сън -
реален сън в живота ми.
По - страшно е да спиш -
не виждаш път.
Събуждаш се - вълна,
без път и без пристанище...
Събуждаш се и чакаш да заспиш.