автор: Neoma

"Verum ipsum factum"
                         Вико

Светът - страхлива светлина
в стая бяла се прокрадва.
Животът - вечната дъга
в реката бурна се разпада...

Реката - дънери влече
и ги разпръсва на парчета.
С вода поливам си цветче
и се превръща във комета...

Градът се вглежда в океана,
реката градове влече...
Каква прекрасна морска пяна
русалката ще облече!

Магията не е измама,
мечтата - необятен свят.
Стихията е власт голяма,
властта - сменяем апарат!

Стрела едничка буря прави,
усмивка раждала война...
В сълзата злото се удави
... на плачещата свобода.