автор: SUBLAZUN

Bторник ме заварва
с понеделен гняв,
с треперене между краката-
сълзи и пот са
диво смелени
между стонове и тласъци.
ферментирала отрова
къкри във кръвта
на Падналата Антигона;
изпълзява лепкава,
самотна вечност,
клекнала пред 3 следобед
и разкрачен, моят ден
мастурбира в твоя поглед,
с жар преборил неговия, понеделния...
висок и рус, с ръце
на барман, на хирург
ти идваш от казармата,
все рано и сурово сутрин
правиш коктейл от кръвта ми
лъскаш тъй жадно и грубо
до блясък, до блясък бедрата ми...
разлюляна във ложето ,
изпиваш ме бавно със сламка...
и ме любиш във сладка агония-...
яростта и оргазма и блясъка в мрака
тресящите лудо стени,
извивка на дансинга, три в полумрака
последната водка, пълзи!
и ти ме душиш, но плътта ми е гумена
котка и демон, змия!
на мен ми си плаща, лъстиви безумецо
за да знам кога да умра!
но във яд и умора, катранена страст,
виждам как тръгваш в мъглата-
млад и висок, недосмукан и парещ
викам те с гняв аз обратно, ЕЛА!
не за друго... а от теб да умра!