автор: greeny

По абцисата на забравата
хора, събития,
обгърнати в мрак
ми отнемаха вярата.
Но все още има я.
Странно, но факт.

А за да бъде запазена
е нужно едно -
добре да се скрие,
привидно погазена -
като крехко стъкло
на прах да се стрие.

Но само привидно.
Да не бъде на показ.
И това - пред тълпата.
Така очевидно,
скрита дълбоко,
оцелява в душата.