автор: batteria

Много си хубава, Ирина -
цяла си Египет,
пясък ти е кожата,
унгарски са бедрата -
меки като гъши дроб с лимон...
В устните си шведка,
аборигенов тен, с вкус на марципан.
Бедрата ти са вилици румънски
погален глезен посред нощ,
легло от слама скутът
където първият човек с креда
прави огън...
Толкова си хубава, Ирина
и си гордост от стомана -
думите ти Сталинград
бюстът Мусолини,
езикът бомбардира пъпа на света
олово си отвътре -
живак по края,
бароков обертон,
на барабана си юмрук
на куршума си отвътре
в сечение си рана
на китара скъсаната струна.
В алфа си омега
и...
Хайде, стига!
Ирина, измислице,
ненаситнице,
буква от верига.
Остави.