| Изгубих си билетчето , някъде по пътя , вече и аз не зная къде . То трябва да ме отведе при новата ми майка .Няма ми го билетчето-сигурно е паднало като си вадих филийката , дето мама ми я тури в малкото протмоненце -от онези дето се носят на вратлето. "Много да слушаш -каза ми тя -иначе новата ти майка няма да те хареса".Дано не се сърди , че дадох филийката на онова кученце . То беше толкова гладно.Почти колкото съм гладна и аз.Но малко повече , затова му я дадох .Сигурно не е по-гладно от мама и мен взети заедно ,но пък беше самичко.И с такива тъжни очички . Очите на мама стават такива понякога.Сега и моите очи са такива.Аз никога повече няма да видя мама .Когато човек е на осем години той е достатъчно голям , за да знае какво ще се случи,дори когато майка му не му казва .Аз съм на осем години и зная.Зная , че вече ще имам нова къща.Защото в къщи е много студено.Аз казах на мама ,че ако ме прегърне много силно, аз ще стана като малка печица и ще топля и двете."Нямаме вече пари за нищо.спряха и тока и водата.Няма и трошичка."-така каза мама на жената ,която ще ми покаже другите деца , които ще живеят с мен в една голяма сграда.Аз казах на мама , че изобщо не е нужно да ям.Мога само да моля леличката от магазина да постоя малко пред витрините .Понякога миризмата е толкова засищаща.Пък и не съм чак толкова слабичка.Вече съм достатъчно голяма да се грижа и за двете ни.Ето , краката ми почти стигат до земята когато седна на края на седалката и не ги люлея."Там ще имаш много приятели.Някой ден ,много,много скоро,една красива млада жена ще дойде да те вземе.Тя ще бъде новата ти майка"-така каза мама . Аз не искам нова майка.Моята майка е много добра и много хубава.Има много красиви големи очи и ме обича много.Аз не искам мама да е самичка , защото е много страшно когато си сам в тъмното.И когато няма кой да ти покаже къде е ключът за лампата.А най е страшно да ги няма хората , които обичаш.Ами,какво ще прави мама без мен?Дали ще има кой да я прегърне когато и стане много студено?Мама каза , че ако много искам нещо Бог ще ми помогне и то ще стане.Аз дълго ще му се моля ,за да каже на хората да помагат на мама и да няма деца , които се возят на същия автобус , на който съм аз сега и да няма други майки , които да изпращат децата си с малки протмоненца-от онези дето се носят на вратлето.
Изгубих си билетчето някъде по пътя.А имах ли изобщо билетче?
Публикувано от BlackCat на 11.07.2005 @ 14:04:32
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Билетче" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Билетче от lev на 13.07.2005 @ 15:51:03 (Профил | Изпрати бележка) | малкото момиченце с голямото сърчице
- да го познавш радост е!
:) |
Re: Билетче от Anton_Fotev на 19.07.2005 @ 07:27:42 (Профил | Изпрати бележка) | Мерси, Яна...
Имаш дарба да пишеш проза.
Нещо да напишем заедно - някъде, някога, за нещо си .... ? |
Re: Билетче от copie на 24.08.2005 @ 01:04:37 (Профил | Изпрати бележка) | Да разчувстваш не значи да осополивиш. Добре написано за 17 ч. по тв, сорри, яна!
"Клим Самгин" (около 2000 стр. в два тома) - не ти я препоръчвам, но там е сакралното изречение:
А имаше ли изобщо момче?
за да го знаеш, не друго.
Не приемам това манипулиране на майчинските ми чувства с умалителните имена и с нелепия сапунен сюжет. |
Re: Билетче от Anton_Fotev на 13.09.2005 @ 11:28:51 (Профил | Изпрати бележка) | Копие, сега ако покажеш и как точно да се премахне посочената от теб мелодраматичност - цена няма да имаш.
Лично на мен " Билетче " ми напомня онзи разказ от Сароян, където момченцето го оставиха на ъгъла с две каси портокали... и то плачеше и хората спираха и купуваха, а накрая някакви чичковси го заведоха в един бар и някаква жена, на която гаджето й все не идваше го взе... нещо такова беше, не помня сюжета с точност, защото са минали много години, откакто го четох.
Естествено Сароян си е Сароян - нашата позната има много път да извърви докато натрупа неговия жизнен и пасателски опит.
Едно показване на КАК струва колкото десет - не така... |
]
Re: Билетче от copie на 13.09.2005 @ 11:36:35 (Профил | Изпрати бележка) | Драги Антон Фотев! За да покажа, значи да го напиша. Не е мой сюжет, макар че става дума за дете, а аз имам три.
Добре, приемам, че Яна е твърде млада. Но още по-добре, значи има да се учи. И мисля, че е по-полезно за нея да знае, че писането не е лесно.
|
]
Re: Билетче от Anton_Fotev на 13.09.2005 @ 16:56:00 (Профил | Изпрати бележка) | Три! Това е прекрасно! След всичките грижи, притеснения и ядове, които ни създават.... в един миг ги поглеждаш и сърцето ти се преобръща от нещо неизразимо... Мога само да се радвам за теб.
А че писането не е лесна работа си права. Но Яна именно за това я харесвам като писане - може интуитивно да усеща неща, които още не е преживяла лично... А някой от тях - дай боже и никога да не преживее лично.
И все пак показването и обяснението са за предпочитане пред " не е така ". Не повтарям довода си, за да се карам с теб - просто е така. Преди години ходех при треньор, който така реагираше - минава покрай теб и ти казва - тц, момче, не е това начина... Но напреднах едва сега, на пределна за въпросния спорт възраст - когато попаднах на треньор, който наистина те учи. Отделя от личната си енергия, за да вникне в начина ти на мислене, механиката на тялото ти, всичко.... |
] | |