автор: aftor

Залези във рамки, лавици със книги,
цветята са увити в целофан от прах.
Старите илюзии, старите доспехи -
забравени ръждясват в някой шкаф.
Живея както искам, никого не питам,
самичък оцелявам във самотен град.
Толкова е сиво, скучно е и тихо,
че не мога даже и наум да изкрещя:
Умирам!