автор: LunnaSvetlina

Мрачен ден…
тъга проблясва в мен.
Маса, стол, жена
с бутилка в ръка.
Бавно стича се сълза
с вкус на самота.
Нежен спомен
съзнанието буди,
нежен спомен
за два младежа луди.
Мрачен ден…
двама бягат в плен.
Усмивки, целувки,
дъжд, мокри обувки,
роза бодлива,
когато денят си отива.
Мрачен ден…
но си вече изморен.
Сухи са обувките сега
и жената е сама.
Няма я розата бодлива,
нито усмивката щастлива.

06.10.2003г.