Мъжете притежват едно неоспоримо качество- винаги идва момент, в който така изпоцапват пейзажа, че ти е трудно да почистиш от всичко, което са изсипали.
Най- странното е, че ние жените вървим след тях и метем, бършем, мием...
Само и само, защото обичаме.
Мъжете са странна порода. Когато е нужно да кажат нещо- мълчат. Когато трябва да мълчат те заливат с помия. Изобщо са, като НЛО влетяло през прозореца на душата ти и завличащо всичко, което им се стори интересно, уникално, вкусно...
Не показват лицата си. Крият се, като щрауси. Минават през стените, като Гару- гару / човекът, който минава през стени/ и се усмихват ехидно. Рядко разкривт себе си. Все ги е страх или не е дошъл момента, или просто това им е извинението за поредната глупост, която са сътворили. Мъжете са единаци. Странни единаци, които хем си искат половинката, хем не им отърва. При тях спонтаността е признак на слабост, а това вече си е проблем, който ги превръща в раними. Няма мъж, който да иска да показва своята ранимост или да парадира с това, че е човек. Слаб и грешен. Раним и раняващ. Има моменти в които си мисля, че те са грешка на природата. При това доста голяма и абсурдна грешка. Не съм феминистка, само жена, като всяка друга, която сърба попарата, която си е надробила. Мъжът си вее байрака, а жената вее чирпака. Той си гушка свободата, а тя си носи оковите. Изобщо мъжете са с привилегия от както се родят. Нищо, че времето на патриархата е отминало. Правото на глас е тяхно право, макар че да мълчат определено предпочитат. А когато жената си потърси правата - става мърмореща и досадна, неудобна, нахална, вдигаща му адреналина, което избива в полет нанякъде от негова страна и в доста огромно побесняване от нейна страна. Може би нас жените трябва да ни учат още от утробата на майките ни, че да си жена не е лесно, а борба и предизвикателство. Сила е нужна, за да се съхраним ние " слабата" половинка на човечеството, а колкото до мъжете - алал да им е тичането към хоризонта и нежеланието им да бъдат емпатични и истински. Толкова ми е писнало от изкривени лица във подмолна усмивка и очи, които не те гледат открито. Дано с времето мъжете проумеят, че да си мъж не означава непременно да си странник. Да си мъж - е отговорност и чест. Надявам се има и такива, които го осъзнават.
Пък ние жените ще вървим с метлата и парцала и ще чистим...
Ще размахваме чирпака и ще страдаме безмълвно от мъжете, които приличат на НЛО влетяло през прозореца на душата ни.
Жената е сила и стихия, пролет и лято, есен и зима. Мъже, ние без вас можем, но вие без нас не!
А когато една жена обича е склонна да прости всичко, дори необяснимото.