Седя си кротко и събирам скука.
Мечтая си за Караибите и Рио,
а от тавана тропот, скачат, чукат...
Кати вие, сякаш е дует със Хюз ил'Дио.
Няма барман, обиколен от стени
компютъра... като мен не трае,
а тактовете се забиват - зли игли,
клавишите треперят и кючек играят.
С тампони пробвам - за уши,
царство давам за минута тихо,
няма радост, горе се крещи,
през костите нахълтва чалга-ритъм.
Слушалки, Марли, страстно реге,
но нямат шанс пред глупостта.
Тераса, тонколони, стой и гледай,
100 ватова Кабаиванска им запя.
И стана някак тихо, като в сън.
В паузите и щурец се чува.
Асансьорът ми показа, че са вън,
в чалгаджийницата да се налудуват.
Терорист съм, но им хванах цаката.
Класиката нещо не им мели...
Щом пак надуят горе чакараката,
фон класически ще им постеля.