автор: estir

Триста вещици вечер за тебе ми пяха..
на Луната ни водиха, пихме любов
до задавяне ... стихове луди крещяха
и се смяха на нашият скучен живот
Триста питанки търсиха отговор в тебе,
но на всяка отвърна с красиви лъжи...
не изпрати милувка без лесно решение
и ограби небето да падат звезди...
Триста пъти ти казвам: аз вече обичам...
да те гледам невидим, вълшебен, красив..
и на всички мечти им диктувам сърдита
да докоснат с ръцете ми твойте черти.
Триста дявола... вече за тебе копнея
на вампир се превърнах - опита от страст
да се впия в плътта ти..... аз вече линея..
без кръвта ти любими, умирам и аз.