Споменът за щастие убива,
зеленото листо е удавено в сълзи.
Откъснато, потъпкано загива,
а прекрасно е било преди.
Споменът за щастие е сила,
поддържаща живота на дърво.
С мисли за гората мила,
ще тъжиш и ти за мъртвото листо.
Споменът за щастие е болка,
страдание от корен до върха.
Щастие си спомнят само тъжни,
изправени пред тъмнината на нощта.
Спомниш ли си миналата радост
отвори широко своите очи.
Спаси листото от лъжовна сладост.
Нощта не е покой, а само повече сълзи.
Стъпчи убийствения спомен,
живей щастлив сега, не някога.
Бъди дърво, а не като листо бездомен,
гората с теб ще бъде всякога.