автор: estir

В шепа звън се изсипа прашец от зората,
и на капчици смях търкули се в носа ми,
на дихания чисти, прозя се земята,
и изби по цветята росата на юли.
Не усетих, кога е нахълтала в двора,
миризмата на жега и плод по челото,
прецъфтялата жлъчка от весели хора,
обгорялата захар в очите им потни...
Запъхтяният вихър от жътви и сватби,
броеницата дни, оплодени с молитви,
на труда, умореното чело по пладне
вечерта подсладена с любов и усмивки.
И в косите на слънцето, цели в позлата,
в прегорелия мирис на змееви билки,
си заравя челото вълшебното лято,
а дърветата правят от клоните свирки...
И пищи маранята, окъпана в благост,
в очите ми пръска блестящи конфети,
и почти е напъпил възгордият август,
а пък аз съм пропуснала - без да усетя...