Пълзи червей по бавна земя,
влачи снагата си лигава.
Нощ е, птиците спят иначе-ех,
как биха се радвали!
Май, стана скучно, иначе-ех,
заваля, сприхаво.
Добре че, хората спят, иначе-ех,
как биха се радвали!
Има и радост понякога, иначе-ех,
трудна, ама и хубава!
Утре след празника , иначе-ех,
птиците ще облизват пера.
А ние, пак ще се радваме, иначе-ех,
защо не се случва наистина?
08.04.05г.