автор: Keri

Хората не четат разкази. Дълги са, някак тромави. Като застаряла жена с наднормено тегло. Или може би по-лошо - затлъстяла млада жена.

Поезията е лесна. Като тийнейджърка. Всеки я разбира, рисува я. Понякога е блондинка или пък брюнетка, но винаги е красива. Това какво се крие под външността няма значение. Хората харесват черупката и често забравят да проникнат в дълбокото. Всъщност така е по-лесно. И по-красиво.

Прозата е грозна. Липсва й финес. Като нескопосано нарисувана картина. Обикновено момиче с разрошена коса. Понякога погледа й грабва. Но рядко някой я поглежда в очите. Прекалено висока е. А в горемия град никой не поглежда нагоре. В малкия - също. Хората се страхуват да извият врата си - може да се счупи. Няма и за какво да го правят. Тя не е привлекателна. Просто е обикновена.

Красивото момиче и обикновената жена не излизат заедно. Нямат теми за разговор. Едната е замечтано загледана в морето или звездите, другата гледа напред или нагоре, което е едно и също. Едната е екзистенциално нещастна или самотна, другата никога не показва докрай чувствата си. Хората не обичат да се лутат в лабиринти от мисли, обгърнати от сюжет - предпочитат римуваното си ежедневие, потънало в екзистенциалности.

Хората не обичат да търсят. Те обичат да намират. Тийнейджърката се открива лесно. В обикновената жена трябва да се търси. Тя е по-прикрита, но винаги изненадва с нещо ново. Хората нямат време да търсят. Те просто намират.