автор: stallion

Среднощна събота. Спретнат, както винаги - огнена ризка - Фиестичката на пилеж- и до нас. Грешка няма тоя Седефчо!
Обещах му да го сънувам чак до сутринта! И наистина, сънувам си го - морски пич! - пясък-коса, вълнички-мускулчета, слънчев поглед, дюни-устни, а сред вълните - игриво делфинче - и ми говори с човешки глас:
"Хайде вече, студено ми е без риза, стига зяпал, слизай! Все едно току-що сме се запознали, братле! Много си пиян, направо не е истина!"
Резил.
Осъвърженствах си погледа набързо:
" Ама, Дефи... Качи се с мен..."
Запали и тръгна. Това ти е проблема - палиш се и гаснеш като свещ.
Асансьорът е толкова бавен! Ела, ела! По стълбите... Къф е тоя фикус в тъмното?
Сезам, целуни ме...
Чакай, чакай, превъртях - един път, два пъти - вътре сме. Седефчо... Трапчинка?
"Слизането няма също да ни отнеме чач и половина, нали?"
Ами... Ушето ти е мекичко. И гори - някой си мисли за теб.
Аха, съблечи си бавничко ризката и я метни на ей онова столче, върху котката, щото е хиперхомофобия и ще ни гледа заспало...
Не улучи? Дай да пробвам...
А?........... Произведено в Рая?!?