автор: Silver Wolfess

Все по-често дъждовно мълча,
да не заплачат думите в тъмното -
изповед, хвърлена в мътна вода,
затлачена в зелената тиня на дъното.

Отзвуча безфанфарно летният флирт,
два-три еуфорични стиха остави
и един бавен залез в очи неприкрит
да напомня за буйните летни пожари.

Все по-често безгласо звъня.
Камбани посечени нямат езици.
Без молещи пръсти към тях заранта
пристан са само за бездомните птици.

Във вените трайно е само морето
и всички посоки - до една безадресни,
ще приютят дъжда някой ден, след което
щрих ще остана в тръстикови песни.

03.07.2005