автор: samodiva_yana

7:30, сутринта, вторник. Малка черна мравка лази по филията ми с мед. Нищо, и без това не възнамерявам да я ям. Тъкмо ще имам оправдание за пред мама.
7:40 - мравките вече са две - моята мравка си доведе компания.
7:50-цели осем мравки.Новината за филията ми се разпространява бързо.Започвам да подозирам,че е възможно да ми задигнат закуската.Не,твърде е тежка.
8:00-половината мравуняк се е строил в две прави спретнати редици пред филията ми.Чудя се,какво ли чакат,че не нападат.
8:05-скоро ми се изясни.Другата половина от мравуняка, в спретната колона,бързо настъпва.
8:10-мравунякът е в пълен състав.Вече започват.
8:11-малка закъсняла мравка пристига.Мисля си,че е абсолютно невъзможно да си намери местенце върху апетитната находка,тъй като цялата филия вече е черна от мравки.Явно бъркам.Колкото и да ми се струва невъзможно,черното множество гадинки се посбутва и намира място на новодошлата.

СЛЕДВАТ ДЕСЕТ МИНУТИ ЯДЕНЕ
8:21-яденето приключва.Започват неимоверни усилия да ми се задигне закуската.Макар,че ми се струваше невероятно,филията леко се заклатушква и тръгва да се изнася,носена от безброй малки крачета.
8:30-десет мравки се връщат за трохите.С последните остатъци от филията ми безвъзвратно си отиват и последните ми убеждения,че човешкото общество стои по развитие и организация над всички останали.
22.VI.2003