"Толкова красив... Крилете му черни!
Проскубаните пера се влачат по земята,
оставят изгоряла диря. Грозна усмивка
пробягва по красивото му лице..."
Натрошени кости,
той ги прекърши
със собствените си ръце!
Излиза от твоята стая
оцапан с кръв,
която в случая отново е твоя!
Последни стъпки…
Агония…
И в мрак всичко пропада…
Пробягва усмивка грозна
Като уплашено животно
По красивото му лице.
И ти вече така безжизнена,
а той така щастлив
от акта на любов!
И ти вече
неведнаж разкъсвана
и изнасилена от ангел…
А той се връща
там, където единствено
намира светлина. Във сенките…
Пречупена на две
лежиш във локва
кръв във своето легло,
а той обгръща
тялото си
с гротеските си криле
и чака нощта.
Не те довърши,
защото те обича!
той и за това те мъчи…
жесток, несправедлив!
Такъв е…
И света,
и неговия бог.
Съжалявам,
той е много
по-ценен от теб.
Макар изкривен и пречупен
все пак придава
смисъл на живота.
Та нали той ти показа стойността му,
накара те да се молиш за него,
а сега успя да те убеди,
че беше по-добре да умреш.
Ще остави дълбока,
кървава следа след себе си.
За разлика от теб!
Давиш се
във собствената си
локва от кръв,
а ноктите на краката
му дращят пода,
защото той отново идва!
Крилете му черни!
Проскубаните пера
се влачат по земята,
оставят изгоряла диря.
Иска ти се да бе смъртта,
но не е…
Той ти отне всякакви права
и няма да ти позволи да умреш!
Нямащ право…
И всичко започва отначало!