В хълбока на утрото - първичния юмрук
е отпечатък
на преминали лета,
в които издълбавахме стените с крясък.
Сянката на юни се побра - несъразмерно
в капчица сълза,
като зачатие на образ -
подобно на монетата в ръцете на Гаврош.
Неуловимото присъствие се ронеше
от трепета
на листите накъсвани,
по който гърбом ни изписваше животът.
В нощите си дирижирахме пробудени -
пропуснати
в сезоните и дните,
като очакване за песен от първите петли.
Уханието на живот едва ни носеше
в несъградените
през времето си форми -
изваяни отломки от надробени същности.
Но заедно сме ... Свити във зародиш
на изначалното
единство -
разпънати на кръст в потребността си...