По бездните в душата слизам.
Не ме е страх от високото.
Нито от дълбокото.
Вървя безстрашно.
И слагайте ми камъни по пътя.
Аз може би ще се препъна.
Ще падна.
Но стана ли веднъж,
никога повече
няма да се страхувам от падане.
И нека ме боли по-издълбоко -
по тези бездни ще отгатна
своите възможни,
нестигнати върхове.
Защото върхът се измерва
от най-дълбоката пропаст
под него.