автор: Jessica

Влудяващо животът ми се случва,
натрапва се побъркващо в твоето отсъствие.
Във всеки дъх усещам те и тръпне
безжалостно осиротялата ми болка-
примирила се, за кой ли път самотна,
отчаяно поглеждам към съдбата.
Потеглям по пътеките безименни,
в лунните отблясъци окъпахме ги скоро...
И празни, пусти,
спомените криволичат,
жално си играят из душата.
Викат и се гонят,
оплетените в паяжина чувства,
Нареждат се последните парченца от мозайка.
С тихи стонове разкъсвано от болка е сърцето,
а луната горе - застива притъмняла....
Шепне до полуда името ти сред звездите.