автор: Iony_ada

Крещях отчаяно без глас
в душата си опожарена.
Със всеки ден те губех аз
от онзи миг, във който те намерих.

Стихиите на помощ призовах,
за да открия път към теб.
И въпреки, че си далеч от мен,
в копнеж изгарям ден след ден.

Ще те достигна аз дори да трябва
на птица на крилете да се нося,
без сън сред пустош да препускам,
с делфините за теб да си говоря.

Ще те достигна аз дори да трябва
и Дявола за помощ да помоля,
над бездната от мрак да полетя,
да се разлея тишината на нощта.

И мой съюзник верен - Мракът -
ще ме закриля във съня ми,
където вечно ще си ти,
за да споделяш любовта ми.