автор: Iony_ada

Изгубих твоите следи.
Косите ти от слънце изтъкани
копнея да помилвам с длани,
но толкова далеч си ти.

Достигам те сред лабиринта на съня,
но ето плисва се деня
и аз оставам пак сама сред болката,
очаквайки нощта.

Пустеещия плаж вълните
с воал от пяна ще покрият.
Но споменът в душата ми за теб
не могат нивга да измият.

Остана ми надеждата по залез
русалките за помощ да помоля.
На дълбините господарките
ще чуят ли последната ми воля?

За любовта ми нежно ще запеят
мелодия лирична и красива,
а морските вълни ще я поемат
и като пяна тя ще се разлива.

Дано помилва теб в съня ти,
за моята тъга да ти разкаже,
за да събуди любовта ти
и път към мен да ти покаже.