автор: BlackCat

Днес срещнах те на онзи кръстопът,
по които всяка сутрин преминавам.
Не ме позна. Отминах в своя път.
Показах, че и аз не те познавам.
Но чувствах те тъй близък... Отдалече
броях ти крачките, нанизвах в огърлица
перления шум от стъпките ти. Вече
не чувах песента на ранна птица.
Но погледа ми, дръзко и безжално,
забиваше в гърба ти сто ками.
Изпратих вятър да те пипне най-нахално
и той със мойта нежност те обви.
Изпратих камък да те спъне насред пътя -
да не отминеш твърде бързо покрай мен.
И слънчев лъч завързах на врата ти -
да те изгаря днес през целия ти ден.
Без мислите си да успееш да сбереш
в този ден, минавайки по този кръстопът,
един такъв, замислен, да вземеш да речеш:
- Днес Черна котка май ми мина път.

:)