автор: ConstanMacob

Може би, когато имаш
малка капчица роса -
ти я стисваш във ръката
и не помниш за смъртта.

После щом откриеш бога,
своя мъдър, вечен бог,
ти си спомняш, че живота
е обречен все на гроб.

Ти откриваш че съдбата
е изгнила тишина
и случайна е играта
и живота и смъртта.

И тогава имаш много
ала нищо е това
и тогава ти си бога,
но обречен на смъртта...

Може би когато имаш
малка капчица роса-
може тя да бъде всичко
и да носи вечността...