Кървави капки земята обагрят
във спомен нещастен за светлия ден,
когато в безгрижие нежно ний бяхме,
на странната кухост в ужасния плен.
Тогава, аз помня как ровех съдбата
с надежда за смисъл и болка дори.
Тогава, аз помня как там в тишината
си мислех, че искам омразни зори.
А днеска, когато пред нас е борбата,
гигантска, надмогнала всички съдби,
а днеска, когато е мит тишината-
аз мисля единствено, само - БОЛИ!
И всичко е някак странно различно
и днес във средата на земния зной
и днес пред съдбата, така безразлична.
Аз минало спомням и търся покой!