автор: vavilon

... Надявах се да заживея в твоя Свят ! Чуваш ли ме ! Обърни Глава, поне за малко внимание! Копнея по съсухрените ръце на моята баба, научила ме на трудолюбие и усет към родопската песен. Тръпна по изповедите на дядо, който със сините си очи зорко наставлява постъпките ми, често наивни.
...Надявах се да Ме допуснеш до внезапното политане към Душите !
Там горе ще целуна крехките топли Сърца, оставили Тук своите близки за дълъг Миг ! Ах, как убийствено готвя своя полет - към Луната !....Не заспивай, отпий глътка Нежност !
... Небето крие моите Алени пътеки към Пътя на Себеоткриването. Аз и Ти - повелители на Вселената. Ха ! Не вярваш, нали? Защо ли демонът, "родил се" от Жена , не се трогва от Моите Молитви!...Студено е. Сама съм. Чуваш ли !
Преобърни Мечтите, поведи Ги към Лунното пространство с безброй Звезди!... Или - забрави ! Сигурно Егоизмът е присъщ и на висшите творци. Защото... надявах СЕ да заживея необременена в твоя Свят ! Какво да Продам ? Нищо вече не ми остана... Сърцето - го погребах с близките ми Хора. Душата - подарих на Мефистофел. Очите - изгоряха в Залеза. Косите - озаптиха Вятъра. Тялото - е в чуждата страна. Ръцете ми - оплодиха пръстта. Краката - дадох на човека в инвалидната количка.Любимият - отрекох се от Обичта. Казват било Греховно. Престъпно. Страстно. Грях ли е да се влюбиш ?...
А Сега?!..... Ритъмът на огнения Танц размазва грима по клепачите девически. Вярата шепти на Алчността по изгорелите Амбиции.
... Надявах се да полетя към Теб, да грея на небосвода, когато Луната поспи. Чуваш ли ме ! Обърни глава ! Моля Те за
Милост !!! Ако си Ти - помогни да разгледам онези стари снимки от Албума земен - и вземи Устните ! Пий бързо, жаждата Ти е по розовите тъмни Нощи, по синкавия мразовит ноемврийски Ден, по цъфналите люляци на Любовта !... Спрях. Превърнах се в статуя на Щастливия принц от Оскар Уайлд. Щастлива в нещастието. Ами онова малко птиче ?!... Даряващо на Хората Илюзиите с дъх на праскова. Или за идващото Лято?!...Потърси Ме ! Уязви Ме ! Намрази Ме ! Болката е част от лоното на премеждията. А Сезоните - Тях Бог Ги е създал, опростявайки първородния Грях. В безпътицата на прашното ежедневие очарованието по Изгледа през Зимата, Пролетта, Лятото, Есента фино провокира истинността на Аз - а . Довери ми се ! Потърси Ме ! Пожелай Тъгата на умореното Море, на Езерата , огледало за благородството, на дъждовните сиви Облачета. Обърни Глава! Ехото връща мъката и общува с Дъгата, приятелка на Небосклона. Усърдието е нашето ревниво очакване на Приятелството. Запазването на Спомените. Лутането към Теб !
...Надявах се... ДА ПЪТЕШЕСТВАМ ПО ЛУНАТА !!!!... А Ти ?