автор: Nadie

Москвичът се приближи с трясък сред облак прах по напечения път. Наско отмота дебелия ластик от болта. Вратата гостоприемно отхвръкна. Тръшна се на седалката и спря да кашля чак след километър.
- Пак ли? - съчувствено го погледна Нели.
- Пак. Този път окачването.
- От кога ти говоря! Не е за нашите пътища твоята френска госпожичка. Тя иска Шан'з елизе. Виж, Кокалът е мъжко момче. От немски каски е правен. Няма изгниване, няма одраскване. Танк! - Нели го потупа доволно по таблото и волана падна в ръцете й. Малко преди да скочат в пропастта, успя да го мушне обратно на мястото му.
- И аз искам Франция, ама няма! - Наско запази спокойствие. След случая, в който подът на москвича се продъни и му се наложи да тича по шосето, нищо не можеше да го изненада.
- Че на Краводер какво му е? - простря артистично ръка Нели. Погледът й се спъна в мерцедес розов металик и ръката й замръзна в лебедова позиция. - Уф, Мацкото се е домъкнал! Явно зорът е голям, да знаеш, щом ми изгрява персонално! - Забеляза, че спътникът й смутено стиска в ръце вратата на колата и му смигна великодушно - Остави отворено. Тука няма кой да пипа.

Наско пусна вратата и я подпря на калника. Пред тях се беше свило селото, вдигнало уплашено непрогледна зелена стена пред очите на къщите си. Трябваше да знаеш, че е там, за да го забележиш. Или да можеш да четеш, понеже за съществуването му известяваше табела. За зловещото й име беше завързана крава-непукист с цикламена боа от пера около рогата. От мерцедеса се подаде четиридесет и шести номер краче в тънък копринен чорап и лилав сандал с дванайсетсантиметров ток. Нели млясна по бузите двуметровия гигант и занарежда:
-Ама, Мацко, колко пъти ще ти казвам, бе! Пиши ми, не идвай! Интернет съм прокарала, батальон войници десет дни копаха, сума ти пари похарчих...А ти ми се мъкнеш! Ще ми развалиш конспирацията! И какво си се натъфрил като за сцена? Тук сме си само ние, знаеш...
- Е вие, де! Нали сте ми фенове? Пък и де да знам, може архитектчето да се навие и да ми направи една вечеря на свещи! Боже, Мацко, ама ти съсвем си се запуснала, ма! Виж, Радулка просто блести! Сигурно е от тревата. Следващият път ще попаса и аз. - Травеститът подходи с манекенски стъпки към кравата, откачи боата от рогата й, махна й с върха на пръстчетата за чао и повлече жената към селото.
- След час у нас, че се разбрах със Спас - извика Нели през рамо.

Наско отвърза кравата и я остави да се прибере сама, пресече каменния мост и седна на стъпалата пред кметството. Цялото население беше изтипосано на фасадата - черно-бял фототапет "Възпоминание". На паянтовата дървена врата висеше неестествено голям ръждив катинар. Загледа се в усмихнатото лице на Неделя Вълчева Зафирова, 1912 - 2002, три години без непрежалима ни майка и баба, с много обич и признателност се прекланяме пред светлата ти памет. Преди три години, на върха на кариерата си, заобиколен от парвенюта и алчни жени, тръгна на лов за вечната си любов - стари български къщи. Вреше се по села и паланки, потроши две коли и скъса десет чифта железни обувки, докато не срещна Спас, който го доведе в Краводер да му покаже дядовата си колиба. Тогава, на моста, кравата едва не ги прегази. След нея тичаше баба Неделя, размахваше въже и викаше: "Стипай пульочка ма, Радулке, чи па ши си слумиш нугата". Радулка, съответно, префуча край тях в посока селската чешма, потопи муцуна в корито и замръзна. "Ха добър ви ден!" -погледна Спас: "Ти беши на бачу Колю мумчету, нали? Илати да въ черпа идна бърканичка!". На следващия ден старицата продаде къщата на архитекта. Разплатиха се пред нотариуса, тя прибра тристата лева и му каза, че ще му даде ключа утре заран. Намери я пременена и вкочанена вече. До главата й бяха парите, увити в бележка, надраскана с първолашки почерк. Списък на родата, нареждания за погребението и заръка да се грижи за Радулка. Звънна на всички, дойдоха само двама от синовете й. Закопаха я, прибраха парите, обърнаха къщата за скрито имане и си тръгнаха разочаровани.

Травеститът го щипна по брадатата буза и го измъкна от мислите му:
- Чао! В сряда съм ти запазил ложа на стадиона в Асеновград. Ще пея само за теб, жребецо! - видимо щастлив яхна розовия металик и отлетя. Наско се помъкна към Нелината къщурка.
- Иска сценарий за видеоклип. Лошото е, че до сега съм писала само текстове. Това за сценария не ми е много ясно. - Нели подреждаше подпалки в камината - Закле се повече да не идва.
- Това е петият път, в който се кълне. Само дано да не се раздрънка, че ни отиде убежището! - Наско смени темата - Другата седмица заминавам за София. Грамаден проект се е задал.
- А, тъкмо значи! Мацкото остави две видео-касети и новия си албум за теб… С плакат по бельо... - Нели вече режеше салата в грамадна дървена гаванка. Завъртя се рязко и насочи огромния нож към вратата.
- Здрасти, банда! - Спас връхлетя с по шише ракия под всяка мишница. - Алоу, поетесата! Ако ще вадиме оръжие да свалям потурите!
- Ей, дърт, ама мераклия! Да не съм те чула, че Чудовището било виновно! Имала е основание, жената!

Спас, кмет на общинския град, водеше най-ревнивата жена в Родопите. Имаха четиридесет години брак, родила му бе три деца, гледаха пет внука, а тя всяка вечер оглеждаше дрехите му с една голяма лупа и му топеше топките в легенче с вода да гледа дали ще изплуват. Човекът писа писмо на Пимпирев с надежда да го включат в някоя от експедициите до Антарктида, да го отняма едно пет-шест месеца. Мотивира се, че имал опит в отглеждането на кафяви мечки в резервата на Бриджит Бардо. А то дето кафяви, там и бели. Отговор така и не получи. Даскълът по география попари надеждите му, че ще го одобрят, като му съобщи, че бели мечки в Антарктида няма. Пингвини пък нямаше в Родопите. Накрая на Спас му писна. "Робът вече няма да е роб!", остави той бележка на Чудовището и се евакуира в дядовата си къща в Краводер. На следващия ден жена му го излови пред кметството и му направи качествена сцена. Даже се простря бездиханна в ръцете му, но като видя, че е непреклонен, отръска пера и го заряза "да си мърсува".

- Банда, нещо се мъти наоколо, ама хайде после ще ви разправям, да не разваляме седянката. Какво имаме за днес? - потри ръце в очакване Спас.
- Мацкото иска клип. За вчера. - Нели сложи чашки и сипа по една.
- "Обичам шопсссската салата, ракия ледена да пия...", както е казал поета. Айде, наздраве! - кметът откри работната сесия. - Кое е парчето?
- Това, дето му го написах миналия месец. - Нели пусна касетофона и завъртя дупе: "Какво ще кажеш да се напием и всички глупави клишета да разбием о-о-о да полудеем тази нощ" - Синтезаторчето ме сразява! Публиката полудява! Чангрлака-чангрлака!
- То ти е в кръвта бе, Нелке! Какво се правиш, че от глад си в тоя бранш! - закачи я Спас. И продължи: - Да направим красива девойка да тича по пясъка, а вълните й мият краката. И да се целунат на фона на залеза.
- Не става. Това му е сценария в предишния клип. - каза осведомено Наско.
- "Бясно карай на червено направи за мене нещо откачено" - продължи да друса цици Нели.
- Их, ама, значи какви простотии си накъдрила! - ухапа я Наско.
- Ти пък какво мърмориш! Нали с тая песен направи хотела в Дюни! Само тоя албум въртеше, докато го проектираше.

Атанас Балабанов беше най-търсения архитект с най-богатата клиентела. Това цигански барони, това новобогаташи, това мутри - плащаха му луди пари дори само за идеен проект. Обяснението беше простичко. В деня на дипломирането си, архитектът прибра изтънчения вкус и чувството за справедливост в един банков сейф, предплати за 100 години и изхвърли ритуално ключа в Перловската река. Мраморни колони под копривщенска фасада? Разбира се! Крепостни кули с прозорци като бойници, железни факли на газ и гипсови позлатени орнаменти по тавана? Чудесна идея! Мини-Лъвов мост над басейн с имитация на римска мозайка? Никакъв проблем! Трябваше му само един дек и прясна чалга. За по-сложните проекти си пускаше видео-записи от интервюта и концерти на фолк-звезди. Обясненията на силиконова блондинка за бъдещи творчески планове го вдъхновяваха за месеци наред.

Запозна се с Нели на промоция на поредния албум на Мацкото. Умното й лице блестеше в тълпата. Пила две водки, беше включила прожекторите и обхождаше с тях сборището. Драсна му автограф на диска върху розовия облак, на който се беше разположил травестита и пушеше наргиле: "...и цвета фламинго плывут облака...". Бяха близнаци, родени от различни майки по различно време. Поезия, руска литература, Бетовен с джаз и мимикрия. Оцеляваха с цената на житейските си приоритети. Нели хранеше три пораснали деца. С поезия - само сух геврек сутрин. След месец Убежището се сдоби с още един жител. Реставрираха и нейната къща. Напускаха рая само в спешни случаи. Спас, понеже ходеше да си кметува, изпълняваше ролята на перископ. Из района бродеха спекуланти и опортюнисти и изкупуваха де що има земя - ама тръни, ама шубраци и каманяк - няма значение. До година щяха да препродадат двойно или да вдигнат ваканционни селища. Понеже нямаха пари за крепостна стена, една вечер Спас се промъкна в службата по вписванията, отмъкна регистрите за собственост и ги заключи в мазето на краводерската си къща.

Слънцето надникна през кривия прозорец и ги завари изпозаспали - Нели с глава на клавиатурата, Наско на одъра пред камината, а кмета - на масата. Сценария беше готов.

През следващата седмица Наско прибра Ситроенката си от сервиза и замина за София. Срещата беше в офиса на Клюна. Охраната го въведе в грамаден кабинет, тривиално решен в дъбов масив с резби, хипопотамски кожени дивани на персийски килим в блатен цвят. Иззад двете палми, довлечени от Египет, надничаха Ботев и Левски, а между тях на зелено знаме бяха кръстосани пищов и кама. Клюнът беше изпружил напред два космати показалеца и ужасно старателно удряше по клавиатурата на компютъра.
- В процес съм на усвояване на компютърна грамотност - поясни той и се провикна - Миме, ела го изключи туй чудо и донеси уискита-муискита и там разни работи за мезе! После се обърна към арх. Балабанов вече делово - Начи набелязали сме една земя - сто и двайсе декара. Ще правим ски-курорт. Писти, лифтове, хотели-мотели... Ще те заведа да видиш. След месец-два трябва да почнем да копаем, за да хванем следващия сезон.
- Някаква идея как ще изглежда? - попита Наско, а в гласа му се спотайваше безпокойство.
- Никакви простотии. Трябва да е стилно и изискано. Нали знаеш, че ходих в Щатите. Харесах си там едно обектче...
И като почна Клюна да описва... Огромни гръцки колони с плодово-зеленчукови капители. На покрива глави на зайци, лъвове, слонове и коне, над входа - гигантски еленови рога - да се олицетвори връзката планина-лов. Между главите - панорамни стъклени асансьори. "Ще се щурат нагоре-надолу като налудничави мисли" - Наско го напуши смях. Фасадата - в оранжево, балконите - в лила, колоните - в резеда. Облицовка - масивно дърво...

Понесоха по магисталата към терена. От CD - уредбата гърмеше пискливия глас на Мацкото: "...води ме някъде тръгваме все едно къде".

- Мястото е чудно, ама ще е екшън да го купим. Едва успяхме да намерим собствениците. Само че нали знаеш - при мене няма ала-бала. Адвокатите ми са немски овчарки. Ще го съберат стадото - петдесет души наследници! Не щяли били да си продават гората. Като видят пачките, бързо-бързо ще се навият. - Клюнът замълча за момент, докато се ориентира къде да завие. - И след целия зор някакво кметче ми се прави на отворено. Казах на момчетата да му тегляд един пердах, да му дойде умът в главата.
Малко след като джипът на Клюна свърна сред облак прах по напечения път, Наско хвана волана и рязко го завъртя към пропастта. Клюнът успя да се пребори, овладя колата, отби и спря.

- Кво ти стана, бе! Да не откачи! - разкрещя се той. Целия се тресеше

"Направи за мене нещо откачено", се дереше Мацкото от СD-то.

- Чувал съм за тая гора! - каза тихо архитекта. - Който отсече дърво, до месец умира! Ела да ти покажа! - и го помъкна към кметството с некролозите. - Ето виж! Духове бродят наоколо и вият...

От гората се чуха вопли, а по пътеката се зададе черна крава с огнени рога и кървясали очи. След нея, хванала я за въжето, като на водни ски се носеше прежълтяла вещица с наръч сухи съчки в ръцете. Плуваха бавно в облак пара, право към тях. Клюнът се ошашави. Извади пистолет и го насочи към печалната агитка.
- Това по- ще помогне! - каза Наско и измъкна сребърен кръст от пазвата си. Вдигна го високо и отчетливо зарецитира някаква странна скороговорка.
В този момент паянтовия катинар на кметството отхвръкна с трясък, вратата увисна и от блестяща мъгла изплува Мацкото, увит в алени воали и пригласящ с цяло гърло на СD-то в джипа: "о-о-о да полудеем тази нощ..."
Клюнът изтърва пистолета, потърка очи и хукна към колата. Отлетя като совалка. Баирите се огласиха от неистов кикот.
- Повече никакви експерименти! - Наско се просна на тревата. - Можеше да стреля!
- Ба, така се тресеше, че най-много да беше улучил себе си. - Нели с мъка отлепяше силиконовата маска. - И следващия път като се пишете рицари краводерски, вие да си боядисвате Радулка. Едва не ме изкорми! Спасе, спирай мъглите и към къщи, че стана ракиено време.

Клюнът седеше в кръчмата на общинския градец и пиеше шесто джей би. Телевизорът на бара въртеше планетни клипове. Когато канитарът отхвръкна, прогнилата врата увисна и Мацкото засия, увит с воали, Клюнът вече хъркаше под масата и сънуваше, че е тръгнал на психоанализа.