автор: BlackCat
"Повикайте ми барда - да запее!
И да не спира, ако се разплача..."
Вещицата
Не е от виното. Сега отпивам
от чашата големи, тъмни глътки.
До дъното по кратък път се стига,
но най-заобиколният те връща.
И истини не търся. Нека други
пред чашите си да се изповядват.
На мен ми стига да захвърля в ъгъла
усмивките, които все ми стягат.
Не е от времето. Гърми и тътне -
сюжет от края на света навярно.
Дано да плисне - да ме спре да тръгна
в поредното си безпосочно бягство.
Спасете ме със укор, че живея
в измислица сред сенките и здрача!
Повикайте ми барда - да запее!
И да не спира, ако се разплача...