Прекалих със думите и ще ги пусна
в дълга, дълга истинска ваканция.
Аз ще се кача на автобуса
с двете остарели чанти
и ще ида най-накрая НИКЪДЕ.
Толкова желая да съм там.
Няма да насилвам стихове...
ще се забавлявам и ще ям.
Няма да си нося химикалка,
ще съм без бележник и компютър.
С показалец няма да чертая
по мъгливите прозорци. Супер
ще се чувствам там. Бездумна.
Няма да говоря с никого.
Но сега... Сега ми хрумна...
Дали искат думите почивката?