Мразя вечерите, когато съм празна...
Измислям свои светове...
Когато е празно, многото хора са излишни.
Всъщност не чакам, но не спирам да искам...
Мразя да загубвам пътеката.
Още повече мразя другите да си мислят,че знаят...
Не ми ли е все тая?
Какво ли значение има....